Автомобилни спортове

Formula1

Легендарната Ланчия Стратос.

След като синът на Винченцо Ланча - Джани Ланча става директор на фирмата, тя започва да участва по-често в моторните спортове, и в крайна сметка в Ланчия взимат решение за създаването на спортен автомобил, с който да участват в световният шампионат на Формула 1. Виторио Хано е избран за дизайнер на новата машина, и неговата състезателна машина „Lancia D50“ е готова за Голямата награда на Испания 1954 , когато Алберто Аскари печели пол-позишън. В състезанието за Голямата награда на Монако 1955 Аскари катастрофира в района на пристанището, след като пропуска един шикан. Една седмица по-късно Аскари загива при инцидент, в тестовете на спортен автомобил Ферари, на пистата Монца. Със смъртта на Аскари, както и поради финансови проблеми, Ланчия се оттегля от състезанията[3]. Общо Ланчия спечелва две победи и десет подиума във Формула 1[4].

Тхническият екип на Ланчия е прехвърлен към екипа на Скудерия Ферари, когато Хуан Мануел Фанджо спечелва шампионат през 1956 година, с автомобила Ланча Ферари.


Рали Шампионат

Ланчия се представя много успешно в моторните спортове през годините, но най-вече в Световният рали шампионат WRC. Във WRC, те стават най-успешния тим, който печели титлите при производителите, с амвтомобила Ланчия Стратос (1974, 1975 и 1976), с модела Ланчия 037 (1983) и Ланчия Делта (от 1987 до 1992). Делта става и най-успешният модел в историята на шампионата.

Юха Канкунен и Мики Биасон спечелват и две титли при пилотите, с Ланча Делта Интеграле. Други пилоти, печелили победи с автомобили на италианският производител са: Марку Ален, Дидие Ориол, Сандро Мунари, Бернар Дарниш, Валтер Рьорл, Бьорн Валдегард и Хенри Тойвонен.

Историята на Ланчия е помрачена от трагедия, при която загива талантливият италиански пилот Атилио Бетега в Рали Корсика 1985, с автомобил Ланча 037, а по-късно и от смъртта на финландския шампион Хенри Тойвонен, който загива с Ланча Делта S4 в същото рали, точно една година по-късно. Тези смъртни случаи в крайна сметка водят до края на група Б.


Други Автомобилни състезания

По време на господството на Ланчия в Световният рали шампионат, компанията решава да разширява дейността си в други шампионати със спортни автомобили, в края на 70-те години, като това продължава до средата на 80-те. Първоначално се разработва протопип на Ланчия Стратос „СН“, който да участва в шампионата на ФИА „Група 4“, както и разработка, с която компанията участва за кратко в шампионата на ФИА „Група 5“. Колата е заменена с модела Ланчия Монте Карло. През 1982 г. екипът е преместен в „Група 6“, като се състезава със Ланчия Спайдър, последван от участие в „Група В“, със модела Ланчия LC2, като основна черта на модела е двигателя Ферари, с който се състезават през 1983 година.

„Ланчия LC1 Мартини“, от 1982 година.

LC2 спечелва 13 пол-позиции, но резултатите в състезанията като цяло са възпрепятствани от лошата надеждност и високият разход на гориво, като успяват да спечелят три европейски и едно световно състезание по издръжливост. Неспособността на екипа да се конкурира с господстващият по това време германски модели Порше 956 и Порше 962, водят до напускането на тези шампионати в края на 1986 г., с цел екипа да се съсредоточи върху Световният рали шампионат, но няколко частни екипи продължават да се състезават с модела LC2 до началото на 90-те години.